ошутило е

Речник на българския език

1. ошутило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошутило е е производна форма на ошутя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ошутило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошутило е е производна форма на ошутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).