ошути

Речник на българския език

1. ошути — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ошути е производна форма на ошутя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ошути — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ошути е производна форма на ошутя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ошути — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ошути е производна форма на ошутя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. ошути — повелително наклонение, ед. ч.

ошути е производна форма на ошутя (повелително наклонение, ед. ч.).