ошутела съм

Речник на българския език

1. ошутела съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

ошутела съм е производна форма на ошутя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).