ошутел
1.
ошутел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
ошутел
е производна форма
на ошутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
ошутел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
ошутел
е производна форма
на ошутя (мин. деят. несв. прич. м. р.).