ошугавяло

Речник на българския език

1. ошугавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошугавяло е производна форма на ошугавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ошугавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

ошугавяло е производна форма на ошугавея (мин. деят. св. прич. ср. р.).