ошугавяла

Речник на българския език

1. ошугавяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ошугавяла е производна форма на ошугавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ошугавяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

ошугавяла е производна форма на ошугавея (мин. деят. св. прич. ж. р.).