ошугавял

Речник на българския език

1. ошугавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошугавял е производна форма на ошугавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ошугавял — мин. деят. св. прич. м. р.

ошугавял е производна форма на ошугавея (мин. деят. св. прич. м. р.).