ошугавели

Речник на българския език

1. ошугавели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ошугавели е производна форма на ошугавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ошугавели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ошугавели е производна форма на ошугавея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).