ошугавеело

Речник на българския език

1. ошугавеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошугавеело е производна форма на ошугавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ошугавеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ошугавеело е производна форма на ошугавея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).