ошугавеел

Речник на българския език

1. ошугавеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошугавеел е производна форма на ошугавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ошугавеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ошугавеел е производна форма на ошугавея (мин. деят. несв. прич. м. р.).