ошлайфал

Речник на българския език

1. ошлайфал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошлайфал е производна форма на ошлайфам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ошлайфал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошлайфал е производна форма на ошлайфам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ошлайфал — мин. деят. св. прич. м. р.

ошлайфал е производна форма на ошлайфам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ошлайфал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ошлайфал е производна форма на ошлайфам (мин. деят. несв. прич. м. р.).