оширочило

Речник на българския език

1. оширочило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оширочило е производна форма на ошироча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оширочило — мин. деят. св. прич. ср. р.

оширочило е производна форма на ошироча (мин. деят. св. прич. ср. р.).