оширочил

Речник на българския език

1. оширочил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оширочил е производна форма на ошироча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оширочил — мин. деят. св. прич. м. р.

оширочил е производна форма на ошироча (мин. деят. св. прич. м. р.).