оширочи

Речник на българския език

1. оширочи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оширочи е производна форма на ошироча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оширочи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оширочи е производна форма на ошироча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оширочи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оширочи е производна форма на ошироча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. оширочи — повелително наклонение, ед. ч.

оширочи е производна форма на ошироча (повелително наклонение, ед. ч.).