оширочало

Речник на българския език

1. оширочало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оширочало е производна форма на ошироча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оширочало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оширочало е производна форма на ошироча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).