оширочал

Речник на българския език

1. оширочал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оширочал е производна форма на ошироча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оширочал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оширочал е производна форма на ошироча (мин. деят. несв. прич. м. р.).