ошашкахте

Речник на българския език

1. ошашкахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

ошашкахте е производна форма на ошашкам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. ошашкахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

ошашкахте е производна форма на ошашкам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).