ошашавил съм

Речник на българския език

1. ошашавил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ошашавил съм е производна форма на ошашавя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. ошашавил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ошашавил съм е производна форма на ошашавя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).