ошашавило е

Речник на българския език

1. ошашавило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошашавило е е производна форма на ошашавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ошашавило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошашавило е е производна форма на ошашавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).