ошашавели

Речник на българския език

1. ошашавели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ошашавели е производна форма на ошашавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ошашавели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ошашавели е производна форма на ошашавя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).