ошамарил съм

Речник на българския език

1. ошамарил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ошамарил съм е производна форма на ошамаря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. ошамарил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ошамарил съм е производна форма на ошамаря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).