ошамарил си

Речник на българския език

1. ошамарил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ошамарил си е производна форма на ошамаря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ошамарил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ошамарил си е производна форма на ошамаря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).