ошамарил е

Речник на българския език

1. ошамарил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошамарил е е производна форма на ошамаря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ошамарил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошамарил е е производна форма на ошамаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).