ошамарило

Речник на българския език

1. ошамарило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошамарило е производна форма на ошамаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ошамарило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ошамарило е производна форма на ошамаря (мин. деят. св. прич. ср. р.).