ошамарили

Речник на българския език

1. ошамарили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ошамарили е производна форма на ошамаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ошамарили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ошамарили е производна форма на ошамаря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).