ошамарила

Речник на българския език

1. ошамарила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ошамарила е производна форма на ошамаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ошамарила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ошамарила е производна форма на ошамаря (мин. деят. св. прич. ж. р.).