ошамарил
1.
ошамарил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
ошамарил
е производна форма
на ошамаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
ошамарил —
мин. деят. св. прич. м. р.
ошамарил
е производна форма
на ошамаря (мин. деят. св. прич. м. р.).