ошамарил

Речник на българския език

1. ошамарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошамарил е производна форма на ошамаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ошамарил — мин. деят. св. прич. м. р.

ошамарил е производна форма на ошамаря (мин. деят. св. прич. м. р.).