ошамари

Речник на българския език

1. ошамари — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ошамари е производна форма на ошамаря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ошамари — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ошамари е производна форма на ошамаря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ошамари — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ошамари е производна форма на ошамаря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. ошамари — повелително наклонение, ед. ч.

ошамари е производна форма на ошамаря (повелително наклонение, ед. ч.).