ошамарели

Речник на българския език

1. ошамарели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ошамарели е производна форма на ошамаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ошамарели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ошамарели е производна форма на ошамаря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).