ошамарела

Речник на българския език

1. ошамарела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ошамарела е производна форма на ошамаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ошамарела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ошамарела е производна форма на ошамаря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).