ошамарел

Речник на българския език

1. ошамарел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошамарел е производна форма на ошамаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ошамарел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ошамарел е производна форма на ошамаря (мин. деят. несв. прич. м. р.).