ошамарвахте

Речник на българския език

1. ошамарвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

ошамарвахте е производна форма на ошамарвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. ошамарвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

ошамарвахте е производна форма на ошамарвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).