ошамарваха

Речник на българския език

1. ошамарваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ошамарваха е производна форма на ошамарвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ошамарваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

ошамарваха е производна форма на ошамарвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).