ошамарвах

Речник на българския език

1. ошамарвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

ошамарвах е производна форма на ошамарвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. ошамарвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

ошамарвах е производна форма на ошамарвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).