ошамарвало

Речник на българския език

1. ошамарвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошамарвало е производна форма на ошамарвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ошамарвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошамарвало е производна форма на ошамарвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ошамарвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ошамарвало е производна форма на ошамарвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ошамарвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ошамарвало е производна форма на ошамарвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).