ошамарвали

Речник на българския език

1. ошамарвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ошамарвали е производна форма на ошамарвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ошамарвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ошамарвали е производна форма на ошамарвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. ошамарвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ошамарвали е производна форма на ошамарвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. ошамарвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ошамарвали е производна форма на ошамарвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).