ошамарвала

Речник на българския език

1. ошамарвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ошамарвала е производна форма на ошамарвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ошамарвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ошамарвала е производна форма на ошамарвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. ошамарвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ошамарвала е производна форма на ошамарвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. ошамарвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ошамарвала е производна форма на ошамарвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).