ошамарвал

Речник на българския език

1. ошамарвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошамарвал е производна форма на ошамарвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ошамарвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошамарвал е производна форма на ошамарвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ошамарвал — мин. деят. св. прич. м. р.

ошамарвал е производна форма на ошамарвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ошамарвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ошамарвал е производна форма на ошамарвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).