ошамарва

Речник на българския език

1. ошамарва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ошамарва е производна форма на ошамарвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ошамарва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ошамарва е производна форма на ошамарвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ошамарва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ошамарва е производна форма на ошамарвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).