очистела

Речник на българския език

1. очистела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

очистела е производна форма на очистя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. очистела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

очистела е производна форма на очистя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).