очистел

Речник на българския език

1. очистел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

очистел е производна форма на очистя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. очистел — мин. деят. несв. прич. м. р.

очистел е производна форма на очистя (мин. деят. несв. прич. м. р.).