очешете

Речник на българския език

1. очешете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

очешете е производна форма на очеша (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. очешете — повелително наклонение, мн. ч.

очешете е производна форма на очеша (повелително наклонение, мн. ч.).