очешели

Речник на българския език

1. очешели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

очешели е производна форма на очеша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. очешели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

очешели е производна форма на очеша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).