очесала

Речник на българския език

1. очесала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

очесала е производна форма на очеша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. очесала — мин. деят. св. прич. ж. р.

очесала е производна форма на очеша (мин. деят. св. прич. ж. р.).