очаквало

Речник на българския език

1. очаквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

очаквало е производна форма на очаквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. очаквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

очаквало е производна форма на очаквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. очаквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

очаквало е производна форма на очаквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. очаквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

очаквало е производна форма на очаквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).