оцъклила

Речник на българския език

1. оцъклила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оцъклила е производна форма на оцъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оцъклила — мин. деят. св. прич. ж. р.

оцъклила е производна форма на оцъкля (мин. деят. св. прич. ж. р.).