оцъклела

Речник на българския език

1. оцъклела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оцъклела е производна форма на оцъкля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оцъклела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оцъклела е производна форма на оцъкля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).