оцвъквал

Речник на българския език

1. оцвъквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оцвъквал е производна форма на оцвъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оцвъквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оцвъквал е производна форма на оцвъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оцвъквал — мин. деят. св. прич. м. р.

оцвъквал е производна форма на оцвъквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оцвъквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оцвъквал е производна форма на оцвъквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).