охулил е

Речник на българския език

1. охулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

охулил е е производна форма на охуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. охулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

охулил е е производна форма на охуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).