охулило

Речник на българския език

1. охулило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

охулило е производна форма на охуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. охулило — мин. деят. св. прич. ср. р.

охулило е производна форма на охуля (мин. деят. св. прич. ср. р.).